Почти всички обекти, обикалящи около слънцето, живеят в определена равнина, наречена равнина на еклиптиката. Но скорошен анализ на комети с дълъг период разкрива втори дом, така наречената „празна еклиптика“. И може да е населена с комети, влачени там от не друг, а от гравитацията на галактиката Млечния път.
Когато слънчевите системи като нашата за първи път започнат да се формират, те се компресират от хлабав и неправилен облак от газ и прах в бързо въртящ се, тънък, плосък диск. Всички планети, астероиди и комети форма в този диск . След като този диск изчезне (или чрез натрупването на материала върху планетите, или чрез изблици на младото слънце), всички обекти все още поддържат това първоначално орбитално предпочитание, нещо, наречено равнина на еклиптиката.
Можете да видите този ефект днес, докато гледате как слънцето, луната и всички планети се движат по приблизително една и съща писта на небето.
Кометите са друга история. Макар че първоначално са се образували заедно с всички останали в равнината на еклиптиката, техните гравитационни взаимодействия с външните планети ги принуди в други, по същество произволни орбити около слънцето. Ето защо кометите влизат в нашето небе от всякакви посоки .
Но разпределението на кометите в нашата слънчева система може да не е такасъщопроизволно, според ново изследване се появява в Astronomical Journal . Този анализ установи, че дългопериодичните комети са склонни да предпочитат и втора равнина на Слънчевата система.
Тази равнина, известна като „празната еклиптика“, тъй като започна безплодна и по-късно беше изпълнена с комети, седи под много точен ъгъл спрямо оригиналната равнина на еклиптиката. Самата еклиптика се намира на 60 градуса спрямо равнината на нашата галактика Млечен път (с други думи, нашата слънчева система е наклонена с 60 градуса спрямо галактиката), докато празната еклиптика е на 60 градуса в обратната посока.
Това кара изследователите да заключат, че околната среда на нашата слънчева система – а именно гравитационните разлики около нас – играят роля в изместването и оформянето на орбитите на дългопериодичните комети.
Тези резултати обаче не са почти изрязани. Кометите имат всякакви орбити, само с общо неясно предпочитание или да висят в нормалната или празната еклиптика, но дори и тогава най-предпочитаното място не е точно на нито една от тях. Разбирането защо това е така може да помогне на астрономите да разберат как самата галактика е оформила еволюцията на нашата слънчева система.
